Защо?

Разговор с приятел или с консултиране с психотерапевт? Каква е разликата?

Няма спор, че общуването с близки приятели носи удоволствие, отпускане, чувство за споделеност и носи доста позитиви. Когато приятелите се привържат към нас, става трудно да видят живота ни ясно. Те са на наша страна, дори ако това означава да пропуснат възможност да ни помогнат. Склонни са ни казват това, което искаме да чуем. Да се отнасяме с приятелите си като с терапевти, означава да изискваме от тях доста неприсъщи за приятелството отношения.

Психотерапията не е просто говорене. Психотерапията и психологическото консултиране са предназначени да ни помогнат да открием и постигнем онова, което наистина искаме, а не онова, което някой друг желае за нас.

Това е процес, в който консултантът трябва да предизвика нашето мислене, за да изпробваме нови начини за подобряването на живота ни. Тук фокусът е само върху клиента и неговото благополучие. Разговорите са свързани единствено с клиента и с неговата полза, а не с тази на терапевта или някой друг.

Консултирането от психолог винаги е поверително и конфединциално. Можем да споделяме неща, за които не ни е удобно да говорим с близките си. Пред консултанта можем да излеем тайните си в безопасно пространство. Пространство, където можем да получим честна обратна връзка, прозрение и перспектива от някой, извън нашия вътрешен кръг.

В годините на обучение и квалификация, консултантите психолози и психотерапевти, се учат да бъдат обективни, безпристрастни, така че да успеят да видят цялостната картина на вашия живот. Това е възможно след като се премине дълъг процес на самоанализ, в своята лична терапия. Това е важно, тъй като консултант, който не познава собственото си несъзнавано е твърде възможно да принесе собствените си конфликти върху работата с вас. Белите петна в познанието за себе си пречат на точната преценка за клиента и препятстват помощта. Колкото по-добре консултантът познава себе си, толкова по-добре може да разбере клиента. Ограничената или изкривената представа за собствената личност на консултанта е предпоставка за грешки.

Не на последно място е фактът, че обученията на консултантите психолози и терапевти, предполагат знания свързани с познания в областта на човешкото поведение, емоции, динамиката на взаимоотношенията и ефективни интервенции.

Безспорно е, че някои приятели са страхотни слушатели и дават съвети, които работят. Терапевтите от своя страна са хора, които прекарват години в обучение, за да могат да ни помогнат, по начин по който, приятелите не могат! И двете са важни, но ролите и перспективите са различни!

С обич: Ани